Warmer Warmer Warmer Warmer ← Обратно към играта
Игри за памет за възрастни: как мама намери своята сутрешна дума

Есе

Игри за памет за възрастни: как мама намери своята сутрешна дума

„Намери ми някаква игра за паметта“, каза мама малко след като се пенсионира. Беше оставила очилата си в шкафа с чиниите, за трети път същата седмица. Търсих дълго. Ето какво намерих, какво не намерих и коя игра в крайна сметка остана.

4 мин. четене

Играй думата на деня

Първо, честният отговор

Ако търсиш игри за памет за възрастни, ще намериш много обещания. Повечето не са верни. Няма игра, която да е лекарство, и няма приложение, което да върне двайсет години назад.

Има обаче нещо друго, и то не е малко. Умът обича да работи. Това, което наистина помага, е да правиш всеки ден нещо, което те кара да мислиш, и да го правиш с удоволствие. Не като задължение, а като кафето сутрин.

Ето петте игри, които опитахме с мама през първия месец. Всичките са безплатни и повечето не искат нищо.

  1. Двойки с карти. Картите се нареждат с лицето надолу, обръщаш по две и търсиш еднаквите. Стара игра, която децата знаят като „мемори“. Мама я играеше с внучката по видеоразговор, всяка със свое тесте. Не продължи дълго: от третия ден внучката печелеше всеки път.
  2. „Какво липсва?“. На подноса се нареждат десет предмета, гледаш ги минута, после някой маха един. Кой липсва? Чудесно за двама, но трябва втори човек.
  3. Пазарската листа наум. Преди да тръгне към магазина, мама прочиташе листата, оставяше я в чантата и се опитваше да напазарува без нея. Накрая проверяваше. Работеше, но беше по-скоро упражнение, отколкото игра.
  4. Стихотворение наизуст. По една строфа на седмица. Мама избра Ботев, защото го помнеше от училище. Хубаво беше, но след „Хаджи Димитър“ ентусиазмът спадна.
  5. Кръстословиците. Тях мама ги решаваше винаги. Те останаха, но бяха веднъж седмично, с вестника.

Нищо от това не беше лошо. Но нищо не стана навик. Навикът дойде от място, от което не го очаквах.

Сутрешната дума

Една сутрин ѝ показах игра с тайна дума. Всеки ден една тайна дума, еднаква за всички, които играят на български. Пишеш коя да е дума, а играта ти казва колко е близо до тайната по смисъл. Ледено, студено, топло, горещо, пари. Мама веднага се сети за детската игра топло-студено, с която ме е занимавала в дъждовните следобеди.

Първия ден ѝ трябваха над четирийсет опита. На петия ден си записа на една бележка „започвай широко“. А на десетия ми звънна в осем и петнайсет: „Позна ли вече?“.

Ето как изглеждаше една такава сутрин, с измислена тайна дума фотоалбум, за да не издам истинската:

  1. кормило3 °Cледено: съвсем друг свят
  2. страница46 °Cлеко топло: прелиства се
  3. спомен58 °Cтопло: в него се пазят
  4. рамка64 °Cтопло: и тя се окачва на стената
  5. негатив73 °Cгорещо: от него се проявяваше
  6. фотограф81 °Cгорещо: при него се ходеше за портрет
  7. фотоалбумПозна!

Опитай веднага: коя е първата ти дума?

Думата ти отива направо в днешната игра.

Защо тъкмо тази игра остана

После доста мислих за това. Причините според мен са три.

Търсенето по смисъл вади цели стаи от паметта. За да стигне от „страница“ до „спомен“, мама трябваше да мине през писмата в кутията, през старите летувания, през кръщенето на братовчед ми. Всеки опит отваряше една стая. Понякога в нея имаше история, която ми разказваше вечерта.

Няма как да се провалиш. Ледените думи не са грешка, просто показват накъде да не ходиш. Няма часовник и няма загубени животи. Ако думата не дойде до обяд, идва до вечерта.

Не е сама с нея. Тайната дума е една и съща за всички. Аз я търся в София, мама в Габрово, всяка сама. Вечерта си казваме само с колко опита стигнахме, без да издаваме думата. Понякога печели тя, понякога аз, но винаги имаме за какво да си поговорим.

Какво се промени

Очилата пак понякога се озовават на странни места. Не съм очаквала друго и не обещавам нищо такова. Но мама вече не казва „забравям всичко“. Казва „днес бях съвсем близо, на осемдесет и пет градуса“.

Преди си говорехме за пенсията и за лекарите. Сега си говорим за думи. За това защо „гривна“ се оказа гореща, защо „трамвай“ беше леден, кой е бил по-близо. Играта отнема десет минути сутрин и още десет следобед. Разговорът след нея е цял час.

Ако търсиш игра за памет за мама, за татко или за себе си, не търси чудо. Търси нещо, което ще иска да прави и утре. Нашата беше една дума на кафето.

Още идеи за безплатни игри, без сваляне и без регистрация, има в Безплатни игри за пенсионери: какво да търсиш. А ако водиш група в клуб на пенсионера, виж Занимания за възрастни хора.

Още за четене